75 години след като той беше отвлечен в Северна Корея, тези сестри все още се надяват да видят брат си

Мин Йънг-Джа не е виждал или чувал нищо за най-големия си брат от 75 години. Той беше на 19 и тя беше единствено на 2, когато през първите дни на Корейската война той беше похитен на север.

„ Бяхме известни в квартала като щастливо семейство “, сподели в този момент 77-годишната пред CNN, защото по-голямата й сестра Мин Йонг-Джа кимна в единодушие.

Техните мирни дни бяха разрушени на 25 юни 1950 година, когато Северна Корея нахлува в юг. Тригодишната война ще убие повече от 847 000 войски и към 522 000 цивилни от двете страни и ще раздра повече от 100 000 фамилии, в това число Мин.

След войната фамилията държеше ръждата порти на къщата си с покритие от плочки, с вярата, че най-големият им един ден ще се завърне. Но с течение на времето сред двете Кореи е конфигурирана бодлива тел, а съвременен апартаментен комплекс размени къщата.

Въпреки че са минали 75 години без нито една дума за или от брат, Мин и нейните братя и сестри остават вяра, че някой ден ще чуят за него. Или, в случай че не той, тогава децата или внуците му.

Щастливо семейство

Семейството е живяло в село Дангним, сгушено сред Зелените планини от западната страна на град Chuncheon, на близо 100 километра североизточно от Сеул. Това беше село на пикапиране на птици, стрийминг на вода и трогателни трактори.

Мин Йънг-Джа, най-младият от седемте, не си спомня да се бие с никоя от нейните братя и сестри; Само споделяйки тофу, което родителите й направиха, пръскайки се в потока и се пренасяше на раменете на най -големия си брат.

Красив, благ и интелигентен, Мин Йънг-Сун учи в Националния университет по обучение на Chuncheon, следвайки стъпките на татко си, шефът на началното учебно заведение на Дангним.

„ Прякорът му беше„ математика.

Няколко дни учениците го последваха чак до у дома, до момента в който той пътуваше с трен и лодка, молейки го да преподава математика, припомниха си сестрите.

Сестрите помнят Мин Йънг-Сън като грижлив брат. Те хванаха риба и се разпръснаха в близкия поток, в този момент необятно покрити с тръстики и бурени и съвсем отвън водата.

" Израснахме в същинско благополучие ", сподели Мин Йонг-Джа.